'Stamos em pleno mar... Doudo no espaço
Brinca o luar — dourada borboleta;
E as vagas após ele correm... cansam
Como turba de infantes inquieta.
Sanderlei Silveira - 2024-01-09T15:34-03:00 - BR ∞ L
'Stamos em pleno mar... Doudo no espaço
Brinca o luar — dourada borboleta;
E as vagas após ele correm... cansam
Como turba de infantes inquieta.
'Stamos em pleno mar... Do firmamento
Os astros saltam como espumas de ouro...
O mar em troca acende as ardentias,
— Constelações do líquido tesouro...
'Stamos em pleno mar... Dois infinitos
Ali se estreitam num abraço insano,
Azuis, dourados, plácidos, sublimes...
Qual dos dous é o céu? qual o oceano?...
'Stamos em pleno mar. . . Abrindo as velas
Ao quente arfar das virações marinhas,
Veleiro brigue corre à flor dos mares,
Como roçam na vaga as andorinhas...
Donde vem? onde vai? Das naus errantes
Quem sabe o rumo se é tão grande o espaço?
Neste saara os corcéis o pó levantam,
Galopam, voam, mas não deixam traço.
Bem feliz quem ali pode nest'hora
Sentir deste painel a majestade!
Embaixo — o mar em cima — o firmamento...
E no mar e no céu — a imensidade!
Oh! que doce harmonia traz-me a brisa!
Que música suave ao longe soa!
Meu Deus! como é sublime um canto ardente
Pelas vagas sem fim boiando à toa!
Homens do mar! ó rudes marinheiros,
Tostados pelo sol dos quatro mundos!
Crianças que a procela acalentara
No berço destes pélagos profundos!
Esperai! esperai! deixai que eu beba
Esta selvagem, livre poesia
Orquestra — é o mar, que ruge pela proa,
E o vento, que nas cordas assobia...
Por que foges assim, barco ligeiro?
Por que foges do pávido poeta?
Oh! quem me dera acompanhar-te a esteira
Que semelha no mar — doudo cometa!
Albatroz! Albatroz! águia do oceano,
Tu que dormes das nuvens entre as gazas,
Sacode as penas, Leviathan do espaço,
Albatroz! Albatroz! dá-me estas asas.
II
Que importa do nauta o berço,
Donde é filho, qual seu lar?
Ama a cadência do verso
Que lhe ensina o velho mar!
Cantai! que a morte é divina!
Resvala o brigue à bolina
Como golfinho veloz.
Presa ao mastro da mezena
Saudosa bandeira acena
As vagas que deixa após.
Do Espanhol as cantilenas
Requebradas de langor,
Lembram as moças morenas,
As andaluzas em flor!
Da Itália o filho indolente
Canta Veneza dormente,
— Terra de amor e traição,
Ou do golfo no regaço
Relembra os versos de Tasso,
Junto às lavas do vulcão!
O Inglês — marinheiro frio,
Que ao nascer no mar se achou,
(Porque a Inglaterra é um navio,
Que Deus na Mancha ancorou),
Rijo entoa pátrias glórias,
Lembrando, orgulhoso, histórias
De Nelson e de Aboukir.. .
O Francês — predestinado —
Canta os louros do passado
E os loureiros do porvir!
Os marinheiros Helenos, Que a vaga jônia criou,
Belos piratas morenos. Do mar que Ulisses cortou,
Homens que Fídias talhara, Vão cantando em noite clara
Versos que Homero gemeu ... Nautas de todas as plagas,
Vós sabeis achar nas vagas. As melodias do céu! ...
III
Desce do espaço imenso, ó águia do oceano!
Desce mais ... inda mais... não pode olhar humano
Como o teu mergulhar no brigue voador!
Mas que vejo eu aí... Que quadro d'amarguras!
É canto funeral! ... Que tétricas figuras! ...
Que cena infame e vil... Meu Deus! Meu Deus! Que horror!
IV
Era um sonho dantesco... o tombadilho. Que das luzernas avermelha o brilho.
Em sangue a se banhar. Tinir de ferros... estalar de açoite...
Legiões de homens negros como a noite, Horrendos a dançar...
Negras mulheres, suspendendo às tetas . Magras crianças, cujas bocas pretas
Rega o sangue das mães: Outras moças, mas nuas e espantadas,
No turbilhão de espectros arrastadas, Em ânsia e mágoa vãs!
E ri-se a orquestra irônica, estridente... E da ronda fantástica a serpente
Faz doudas espirais ... Se o velho arqueja, se no chão resvala,
Ouvem-se gritos... o chicote estala. E voam mais e mais...
Presa nos elos de uma só cadeia, A multidão faminta cambaleia,
E chora e dança ali! Um de raiva delira, outro enlouquece,
Outro, que martírios embrutece, Cantando, geme e ri!
No entanto o capitão manda a manobra, E após fitando o céu que se desdobra,
Tão puro sobre o mar, Diz do fumo entre os densos nevoeiros:
Vibrai rijo o chicote, marinheiros! Fazei-os mais dançar!...
E ri-se a orquestra irônica, estridente. . . E da ronda fantástica a serpente
Faz doudas espirais... Qual um sonho dantesco as sombras voam!...
Gritos, ais, maldições, preces ressoam! E ri-se Satanás!...
V
Senhor Deus dos desgraçados! Dizei-me vós, Senhor Deus!
Se é loucura... se é verdade. Tanto horror perante os céus?!
Ó mar, por que não apagas. Co'a esponja de tuas vagas
De teu manto este borrão?... Astros! noites! tempestades!
Rolai das imensidades! Varrei os mares, tufão!
Quem são estes desgraçados . Que não encontram em vós
Mais que o rir calmo da turba. Que excita a fúria do algoz?
Quem são? Se a estrela se cala, Se a vaga à pressa resvala
Como um cúmplice fugaz, Perante a noite confusa...
Dize-o tu, severa Musa, Musa libérrima, audaz!...
São os filhos do deserto, Onde a terra esposa a luz.
Onde vive em campo aberto. A tribo dos homens nus...
São os guerreiros ousados. Que com os tigres mosqueados
Combatem na solidão. Ontem simples, fortes, bravos.
Hoje míseros escravos, Sem luz, sem ar, sem razão. . .
São mulheres desgraçadas, Como Agar o foi também.
Que sedentas, alquebradas, De longe... bem longe vêm...
Trazendo com tíbios passos, Filhos e algemas nos braços,
N'alma — lágrimas e fel... Como Agar sofrendo tanto,
Que nem o leite de pranto. Têm que dar para Ismael.
Lá nas areias infindas, Das palmeiras no país,
Nasceram crianças lindas, Viveram moças gentis...
Passa um dia a caravana, Quando a virgem na cabana
Cisma da noite nos véus ... ... Adeus, ó choça do monte,
... Adeus, palmeiras da fonte!... ... Adeus, amores... adeus!...
Depois, o areal extenso... Depois, o oceano de pó.
Depois no horizonte imenso. Desertos... desertos só...
E a fome, o cansaço, a sede... Ai! quanto infeliz que cede,
E cai p'ra não mais s'erguer!... Vaga um lugar na cadeia,
Mas o chacal sobre a areia . Acha um corpo que roer.
Ontem a Serra Leoa, A guerra, a caça ao leão,
O sono dormido à toa . Sob as tendas d'amplidão!
Hoje... o porão negro, fundo, Infecto, apertado, imundo,
Tendo a peste por jaguar...E o sono sempre cortado
Pelo arranco de um finado, E o baque de um corpo ao mar...
Ontem plena liberdade, A vontade por poder...
Hoje... cúm'lo de maldade, Nem são livres p'ra morrer.
Prende-os a mesma corrente. — Férrea, lúgubre serpente —
Nas roscas da escravidão. E assim zombando da morte,
Dança a lúgubre coorte. Ao som do açoute... Irrisão!...
Senhor Deus dos desgraçados! Dizei-me vós, Senhor Deus,
Se eu deliro... ou se é verdade. Tanto horror perante os céus?!...
Ó mar, por que não apagas. Co'a esponja de tuas vagas
Do teu manto este borrão? Astros! noites! tempestades!
Rolai das imensidades! Varrei os mares, tufão! ...
VI
Existe um povo que a bandeira empresta. P'ra cobrir tanta infâmia e cobardia!...
E deixa-a transformar-se nessa festa. Em manto impuro de bacante fria!...
Meu Deus! meu Deus! mas que bandeira é esta, Que impudente na gávea tripudia?
Silêncio. Musa... chora, e chora tanto. Que o pavilhão se lave no teu pranto! ...
Auriverde pendão de minha terra, Que a brisa do Brasil beija e balança,
Estandarte que a luz do sol encerra E as promessas divinas da esperança...
Tu que, da liberdade após a guerra, Foste hasteado dos heróis na lança
Antes te houvessem roto na batalha, Que servires a um povo de mortalha!...
Fatalidade atroz que a mente esmaga! Extingue nesta hora o brigue imundo
O trilho que Colombo abriu nas vagas, Como um íris no pélago profundo!
Mas é infâmia demais! ... Da etérea plaga. Levantai-vos, heróis do Novo Mundo!
Andrada! arranca esse pendão dos ares! Colombo! fecha a porta dos teus mares!
Оцветехме се в морето ... злато в космоса
Играйте лунната светлина - Златна пеперуда;
И свободните работни места, след като той тича ... уморен
Като вана с инфанти неспокойни.
Ние се оцветихме в морето ... на фирмеността
Звездите скачат като златни пени ...
Морето в замяна светва пламенниците,
- Съзвездие на съкровищната течност ...
Ние сме в морето ... две безкрайни
Там те се стесняват в безумна прегръдка,
Синьо, злато, плачевно, възвишено ...
Кой е небето? Какъв е океанът? ...
Оцветихме се в морето. . . Отваряне на свещите
В горещите задъхани морски завои,
Briga Sailboat се движи до цветето на моретата,
Как се поглъщат в свободното място ...
Къде идвате? къде отиваш? Грешен Сай
Кой знае курса, ако пространството е толкова голямо?
В тази Саура стъпките, които прахът повдига,
Галоп, лети, но не оставяйте следа.
Много щастлив кой може там
Почувствайте този панел величието!
Отдолу - морето отгоре - фирмата ...
А в морето и на небето - необятността!
О! Каква сладка хармония ми носи ветреца!
Каква мека музика в далечината звучи!
Боже мой! Как е възвишен горящ ъгъл
За безкрайните свободни работни места, плаващи за нищо!
Морски мъже! O rudes моряци,
Препечен от Слънцето на четирите свята!
Деца, които я бяха ценили
В яслите на тези дълбоки стъпки!
Изчакайте! Изчакайте! Позволете ми да пия
Тази дива, свободна поезия
Оркестър - е морето, което реве по лъка,
И вятърът, който във въжетата свири ...
Защо се измъкваш така, лека лодка?
Защо получавате от поета?
О! Иска ми се да ви придружа до бягащата пътека
Какъв подобен в морето - златна комета!
Албатрос! Албатрос! Океан орел,
Вие, които спите от облаците между газа,
Разклатете перата, Leviathan от космоса,
Албатрос! Албатрос! Дайте ми тези крила.
Ii
Това има значение от люлката на Nauta,
Къде си син, какъв е вашият дом?
Обича каданството на стиха
Това ви учи на старото море!
Кантай! Тази смърт е божествена!
Плъзнете болигата към Болина
Като бърз делфин.
Мачтата на Мезена
Здравен флаг
Свободните работни места, които оставяте след това.
От испански като кантиленни
Изисквания за лангор,
Спомнете си тъмните момичета,
Андали в цвете!
От Италия мързеливият син
Пее сънлив Венеция,
- земя на любовта и предателството,
Или залива в Регасо
Помнете стиховете на Тасо,
До вулканните лави!
Английският - Студен моряк,
Че в морето е намерено,
(Защото Англия е кораб,
Че Бог на място е закотвял),
Рихо скандира слава,
Спомняйки си, горди, истории
Нелсън и Абукир ...
Френският - предопределен -
Пейте лаврите от миналото
И Луреирос от Порвир!
Моряците на Хеленос, които създадоха ваканцията на Джони,
Красиви брюнетни пирати. От морето, което Ulysses отряза,
Мъжете, които Фидиите са извършили, пеят в ясна нощ
Стихове, които Хомеро изстена ... божества на всички язви,
Знаете как да намерите в свободните работни места. Мелодиите на небето! ...
Iii
Слезте от огромното пространство, о орел на океана!
Слезте повече ... изучавайте повече ... не мога да погледнете човешкия вид
Как се гмуркате в летящата битка!
Но какво виждам там ... каква картина на горчивината!
Това е погребално пеене! ... Какви тетрични фигури! ...
Каква скандална и гнусна сцена ... Боже мой! Боже мой! Колко ужасно!
IV
Това беше Dantesque Dream ... падането. Този на Luzernas презарежда блясъка.
В кръв за къпане. Ирин от ютии ... все още камера ...
Легиони от черни мъже като нощта, ужасяващи да танцуват ...
Черни жени, спиране на циците. Постни деца, чиито черни уста
Той владее кръвта на майките: други момичета, но голи и изумени,
Във вихъра на влачените спектри, нетърпеливост и нараняване на суетно!
И се смее ироничния, пронизителен оркестър ... и от фантастичния кръг
Прави двойни спирали ... ако старецът арки, ако на пода се изплъзне,
Чуват се писъци ... камшикът се пука. И лети все повече и повече ...
В капан във връзките на една верига, гладната тълпа се срива,
И плаче и танци там! Един от бяс, друг полудява,
Друг, че Martyrios се впуска, пее, стене и се смее!
Капитанът обаче изпраща маневрата и след като се взира в небето, което се разгръща,
Толкова чисто на морето, пише дим сред гъстата мъгла:
Vibai Rijo The Whip, моряци! Направете ги повече танц! ...
И ироничният, пронизителен оркестър се смее. . . И от фантастичния кръг
Прави двойни спирали ... Какво мечта на Donte The Shadows Fly! ...
Вика, ей, ругае, молитвите резонират! И се смее Сатана! ...
V
Господи Бог на копелетата! Кажи ми, Господи Боже!
Ако е лудо ... ако е истина. Толкова ужас преди небесата?!
О, море, защо не излезеш. Ко'а гъба на вашите свободни работни места
От наметалото ви това размазване? ... Астрос! Нощи! Бури!
Преобръщане на безсмислеността! Пометех моретата, Тайфун!
Кои са тези копелета. Които не намират във вас
Повече от спокойния смях на мафията. Какво вълнува яростта на мъчителя?
Кои са? Ако звездата мълчи, ако мястото набързо
Като мимолетен съучастник, преди обърканата нощ ...
Кажете ти, тежка муза, муза Liberrite, смело! ...
Те са децата на пустинята, където земната съпруга светлината.
Където живее в открито поле. Племето от голи мъже ...
Те са смелите воини. Че с тигрите
Борба с усамотение. Вчера просто, силен, смел.
Днес измерва роби, без светлина, без въздух, без причина. . .
Те са опозорени жени, както беше и Агар.
Как жаден, слушан, отдалеч ... далеч ...
Носене с стъпки, деца и белезници в ръцете,
В душата - сълзи и жлъчка ... като агар, страдащ толкова много,
Като млякото на сълзите. Те трябва да дадат на Исмаил.
Там в нарушените пясъци, от Палмейрас в страната,
Родени са красиви деца, те живеели нежни момичета ...
Минете един ден на каравана, когато Богородица в кабината
Slim of the Night in the Veils ... ... Сбогом, O Slip of the Mount,
... Сбогом, Palmeiras da Fonte! ... ... Сбогом, обича ... Сбогом! ...
Тогава обширният пясък ... след това океанът от прах.
След това на огромния хоризонт. Пустини ... само пустини ...
И глад, умора, жажда ... о! като нещастен, който се поддава,
И пада за повече s'erguer! ... място в затвора,
Но чакалът над пясъка. Намира тяло, което се отправя.
Вчера лъвицата, войната, ловът на лъва,
Сънят спеше за нищо. Под палатките на широки!
Днес ... черната база, дълбока, инфекциозна, стегната, мръсна,
Имайки чумата за Ягуар ... и сънят винаги се нарязва
До началото на един считан, и тупането на тялото към морето ...
Вчера пълна свобода, волята за власт ...
Днес ... кумло на злото, те дори не са свободни да умрат.
Арестуват ги същия ток. - РЕАЛА, МАЛКА Змия -
В нишките на робството. И така се подиграва на смъртта,
Танцувайте отвратителната кохорта. При звука на видеото ... напояване! ...
Господи Бог на копелетата! Кажи ми, Господи Боже,
Ако аз се делирирам ... или ако е истина. Толкова ужас преди небесата?! ...
О, море, защо не излезеш. Ко'а гъба на вашите свободни работни места
От вашето наметало това замъгляване? Звезди! Нощи! Бури!
Преобръщане на безсмислеността! Пометех моретата, Тайфун! ...
ТРИОН
Има хора, които знамето дава. За да покриете толкова много позор и страхливост! ...
И я оставете да стане тази партия. В нечистото наметало на студен главорез! ...
Боже мой! Боже мой! Но какъв флаг е това, какъв нахален в Gávea Tripudia?
Мълчание. Муса ... плаче и плаче толкова много. Нека павилионът да се измие във вашия плач! ...
Auriverde вися от моята земя, че бризът на Бразилия целува и балансира,
Естандар, че слънчевата светлина завършва и Божествените обещания за надежда ...
Вие, които, за свобода след войната, сте отгледани от герои в копието
Преди да е имало Рото в битка, който служи на хора на покрив! ...
Зверска фаталност, която умът смазва! Погаси по това време филигът
Железопътната линия, която Колумб отвори в свободните работни места, като ириса в дълбокия пелаг!
Но това е твърде много позор! ... от чумата ефирна. Издигнете се, герои от Новия свят!
Андрада! Разкъсайте това знаме на въздуха! Коломбо! Затваря вратата на вашите морета!